Ще минат дни, а може би години и ние с тебе мила ще умрем
ще легнем тихо в своите могили, и времето за нас ще спре.
Пръстта ще ровя с пръсти костеливи, и все към теб ще искам да вървя
и никой, никой няма да ни види, че мъртви ний се любим в нощта.

Ще взема аз със мене моята китара, а ти хартия. четки и бои
ще нарисуваш приказна картина - една любов и лунните лъчи.
И ще ме гледаш с очи невиждащи, аз все към теб ще искам да вървя
и живите дори ще ни завиждат, че мъртви в нас не гасне любовта.


I'm soo ill...Despite the world slows down my heart beats fast right now!